Симеон Присадашки: Бизнесът трябва да воюва за ниска данъчна ставка върху храните

Въпреки непоклатимата позиция на кабинета Борисов да не променя ставката върху потребителския данък (ДДС) за храните, българският бизнес продължава да изисква корекции в данъчната политика, които биха омекотили загубите, породени от спадащото потребление в страната."Апелирам към колегите да воюват за намаляване на данъка върху добавената стойност (ДДС), който би извадил на светло незаконно действащите фирми и би дал глътка въздух за индустрията", съобщи на конференция в София Симеон Присадашки, собственик на млекопреработвателното предприятие „Жоси" и представител на асоциацията на млекопреработвателите.
Заедно с колегите си от Асоциацията на земеделските производители в България, Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци и асоциацията на месопреработвателите Присадашки представи пред министъра на земеделието Десислава Танева основните пречки пред бизнеса, довели до липсата на български храни на трапезата.

Като припомни, че от от първи юни 2015 г. румънското правителство намали ДДС-то върху храните драстично на 9 процента, Присадашки обясни, че потреблението рязко се е покачило, а незаконно действащите фирми са се регистрирали, така че сивият сектор е намалял.

Затова и фирма като „Жоси" е предпочела да изнася основно в Румъния, където вече реализира 80 на сто от продукцията си. Българските потребители от северните части на страната също пазаруват в пограничните крайдунавски градове оттатък границата, обясниха предприемачи.

Присадашки припомни още, че само с още две държави в ЕС България налага най-високия данък върху храните, с което се ощетява преработвателния сектор. На фона на общия спад в потреблението и кризата след руското ембарго родният бизнес видимо не среща подкрепа.

Министър Танева припомни, че данъчната политика на страната е сложен механизъм, при който всяка промяна на един закон би трябвало да е свързана с аналогична промяна в друг, за да не пострада приходната част на бюджета.

„Както министър Владислав Горанов не се меси в политиката на министерството на земеделието, така и аз не мога да влияя върху данъчната политика", посочи Танева.

Министърът припомни, че кабинетът е благосклонен спрямо аграрния сектор, което се вижда от проектобюджета за 2016 г., където са заложени с 20 млн. лв. повече средства за министерството на земеделието. Сравнено с останалите сектори от икономиката, видимо селското стопанство и хранителната индустрия са сред приоритетите, посочи още Танева.

Тя припомни, че ведомството е взело бързо становище по така наречения "данък вредни храни", където работна група е стигнала до общо становище за вредите, които подобен данък би нанесъл върху индустрията=

 

На запад от Централна Европа интересът към българското саламурено сирене, особено овчето, е изключително голям и се препоръчва като основна храна на потребителите. За разлика от европейските кашкавалени сирена то се различава на вкус и е изключително полезно, затова за българските мандри тази ниша остава незаета и е важно да се инвестира в овцевъдството. Това препоръча на форум в София собственикът на млекопреработвателното предприятие „Жоси" Симеон Присадашки, коментирайки въздействието на кризата върху българския млечен сектор. Бизнесменът е в бранша повече от две десетилетия, познава до болка проблемите и на животновъди, и на преработватели. През последните години инвестира в стадо млечни крави, избран е да председателства асоциацията за развъждане на черно-шареното говедо.

Затова и неговите съвети не са пренебрегване, ако администрацията иска наистина да промени статистиката по отношение на броя на животните в страната, посочват негови колеги. Пред ръководството на министерството на земеделието Присадашки посочи неотложни за разрешаване проблеми, които биха помогнали в тежки години като тази.

Присадашки припомни мрачната статистика за минималните количества краве мляко, които се преработват от мандрите в страната и наблегна на факта, че сивият сектор в производството на сирене и кашкавал остава твърде висок, без да има реални стъпки за премахването му.

Според статистиката годишно мандрите преработват около и под 500 хил. тона мляко. Общото производство на мляко в страната по официални данни надхвърля 800 хил. тона и разликата от 300 хил. тона не се предлага като директни продажби, както обясняват държавните служители, а отиват в сивия сектор. Според бизнесмена тези количества са дори повече, тъй като неофициално в бранша се знае, че годишно се добива около 1 млн. т мляко. Само за сревнение - в останалите държави от Европейския съюз годишно в мандрите се преработва 95% от издоеното мляко.

С други думи, българската администрация при желание би могла да почерпи опит и да се справи с незаконната преработка на суровината в страната, посочват хора от бизнеса.

От името на колегите си Присадажши обясни, че е назряла необходимостта да се работи и за понижаване на данъка върху добавената стойност ДДС върху храните. На този етап обаче кабинетът отказва да прави промени в тази посока.

 


Мандра Лесидрен ЕООД Генезис Лаборатории Жоси ООД - Млекопроизводство и млекопреработка Производство млечни продукти Абламилк Милкком ЕООД