Полезна информация

НАРЕДБА № 2 ОТ 23 ФЕВРУАРИ 2017 Г. ЗА СПЕЦИФИЧНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО, СЪБИРАНЕ, ТРАНСПОРТИРАНЕ И ПРЕРАБОТКА НА СУРОВО КРАВЕ МЛЯКО, ПРЕДЛАГАНЕТО НА ПАЗАРА НА МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ И ОФИЦИАЛНИЯ ИМ КОНТРОЛ

НАРЕДБА № 2 ОТ 23 ФЕВРУАРИ 2017 Г. ЗА СПЕЦИФИЧНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО, СЪБИРАНЕ, ТРАНСПОРТИРАНЕ И ПРЕРАБОТКА НА СУРОВО КРАВЕ МЛЯКО, ПРЕДЛАГАНЕТО НА ПАЗАРА НА МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ И ОФИЦИАЛНИЯ ИМ КОНТРОЛ

В сила от 07.03.2017 г.

Издадена от министъра на земеделието и храните

Обн. ДВ. бр.20 от 7 Март 2017г.

In order to view this page you need Adobe Flash Player 9 (or higher) equivalent support!

Раздел I.
Общи положения

 

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за:

1. извършване на официален контрол и оценка на фермите за добив на сурово краве мляко в съответствие с общите изисквания, определени в приложение III, раздел IX, глава I от Регламент (ЕО) 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храни от животински произход (OB, L 226, 25.07.2004 г.) (Регламент (ЕО) № 853/2004), включително вземането на проби сурово мляко по отношение на специфичните изисквания, определени от приложение III, раздел IX, глава I, т. III, т. 1, т. 2, буква "г", т. 3, буква "а", буква "i" и т. 4 от Регламент (ЕО) № 853/2004;

2. ежемесечното вземане на проби от сурово краве мляко за целите на самоконтрола в съответствие с разпоредбите, определени в приложение III, раздел IX, глава I, т. III, т. 1, т. 2, буква "а - в", т. 3, буква "а", буква "i" и т. 4 от Регламент (ЕО) 853/2004;

3. контрол на лабораториите, методи за изпитване и система за електронна обработка на резултатите от анализа на суровото краве мляко;

4. коригиращи действия при получаване на незадоволителни резултати от официалния контрол и оценка на фермите и/или от резултатите от анализа на суровото краве мляко в съответствие с т. 1 и 2;

5. преработка и предлагане на пазара на сурово краве мляко и млечни продукти, произведени от мляко, което не отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) 853/2004 по отношение на общ брой микроорганизми (ОБМ), общ брой соматични клетки (ОБСК) и структура и хигиена на фермите;

6. проследяване на суровото краве мляко и идентификационна маркировка на мляко и млечни продукти, предназначени за пазара на Европейския съюз или изключително за предлагане на пазара в Република България;

7. честота на инспекциите на база анализ на риска върху бизнес операторите на храни по цялата хранителна верига на млечния сектор;

8. извършване на собствени проверки и изпълнение на задълженията при самоконтрол на заинтересованите лица по цялата производствена верига за сурово краве мляко и млечни продукти.

Раздел II.
Официален контрол и оценка на фермите за производство на сурово краве мляко и вземане на проби

Чл. 2. (1) Всеки бизнес оператор на храни (БОХ) подава заявление по образец пред областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) за започване, спиране или прекратяване на дейност по производство на сурово краве мляко, като информацията се отразява в Интегрираната информационна система (ИИС) на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

(2) След подаване на заявлението по ал. 1 директорът на ОДБХ определя със заповед комисия от ОДБХ, която да извърши проверка и да направи заключение за дейността по производство на сурово краве мляко във връзка със заявеното от БОХ.

(3) Всички ферми за производство на сурово краве мляко в Република България подлежат на официална оценка и ежегодна проверка официален контрол от ОДБХ по отношение на спазването на стандартите за здравни, хигиенни и структурни изисквания на Европейския съюз.

(4) Българската агенция по безопасност на храните създава и поддържа публичен списък в електронен вид на всички ферми за производство на сурово краве мляко, които са официално оценени, с изключение на тези стопанства, които произвеждат сурово краве мляко и млечни продукти за лична консумация по смисъла на чл. 1, параграф 3, букви "а" и "б" на Регламент (ЕО) № 853/2004.

 

Чл. 3. (1) Резултатите от проверката на комисията се записват в протокол, а от официалната оценка - в контролен лист - въпросник, които се прикачват към животновъдния обект в ИИС на БАБХ, като данните от него се прехвърлят от официалния ветеринарен лекар (ОВЛ) в ИИС за централизирана обработка.

(2) Резултатите от ежегодната проверка официален контрол се записват в констативен протокол.

 

Чл. 4. (1) Официалният ветеринарен лекар за изчисляване на повтаряща се средна геометрична стойност при официалната оценка на показателите взема:

1. най-малко по две представителни проби сурово краве мляко на месец за период от два последователни месеца за извършване на анализ по показателя ОБМ, физикохимични показатели (масленост, точка на замръзване) и за наличието на инхибитори;

2. най-малко по една представителна проба сурово краве мляко на месец за период от три последователни месеца за извършване на анализ по показателя ОБСК, физикохимични показатели (масленост, точка на замръзване) и за наличието на инхибитори.

(2) Пробите от официалния контрол се изпращат за изпитване в независими акредитирани лаборатории на БАБХ, определени със заповед на изпълнителния директор на БАБХ.

 

Чл. 5. (1) Разходите за извършване на лабораторните анализи за официалната оценка на фермите за добив на сурово краве мляко са за сметка на БАБХ.

(2) Разходите в случай на допълнително пробовземане извън пробите по чл. 4, ал. 1 или при извършване на коригиращи действия при несъответстващи резултати за ОБМ и ОБСК се поемат от БОХ съгласно чл. 28 от Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ, L 165 от 30.04.2004 г.) (Регламент (ЕО) № 882/2004).

Раздел III.
Вземане на проби сурово краве мляко за целите на самоконтрола

Чл. 6. (1) Пробите за целите на самоконтрола се вземат от пробовземачи, получили удостоверение за преминато обучение в БАБХ и вписани в списък, който е публикуван на интернет страницата на БАБХ.

(2) Проби сурово краве мляко се вземат от фермите за производство на мляко и млекосъбирателните центрове (МСЦ).

(3) Лицата по ал. 1 за изчисляване на повтаряща се средна геометрична стойност на показателите вземат:

1. най-малко по две представителни проби сурово краве мляко на месец за период от два последователни месеца за извършване на анализ по показателя ОБМ, физикохимични показатели (масленост, точка на замръзване) и за наличието на инхибитори;

2. най-малко по една представителна проба сурово краве мляко на месец за период от три последователни месеца за извършване на анализ по показателя ОБСК, физикохимични показатели (масленост, точка на замръзване) и за наличието на инхибитори.

(4) Пробите се вземат по график, автоматично изготвен от ИИС. Взетите проби се предоставят за изпитване в независими акредитирани лаборатории, вписани в публичния регистър по чл. 11е от Закона за животновъдството.

(5) Пробовземачите по ал. 1 предоставят на бизнес оператора на храни в обектите по ал. 2 информация от ИИС за резултатите от средногеометричните стойности на изследваното сурово краве мляко по ал. 3. Бизнес операторът на храни в обектите по ал. 2 предоставя получената информация на млекопреработвателното предприятие (МПП), в което предава млякото.

(6) В случаите, в които пробата е невалидна и не може да се използва за изчисление на средна геометрична стойност на показателите, се взема допълнителна проба от лицето по ал. 1 в рамките на същия месец. При невъзможност за изпълнение на условията по ал. 3 за изчисляване на средна геометрична стойност на показателите фермата губи статута си на отговаряща на Регламент (ЕО) 853/2004. Възстановяването на статута става след нова официална оценка.

(7) Разходите по ал. 6 за нова официална оценка са за сметка на БОХ съгласно чл. 28 от Регламент (ЕО) 882/2004.

Раздел IV.
Контрол на лабораториите, методи за изпитване и система за електронна обработка на резултатите от анализа на млякото

Чл. 7. (1) Акредитираните ветеринарни лаборатории за изпитване на сурово мляко подлежат на контрол от БАБХ съгласно чл. 37 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2) Контролът на лабораториите по ал. 1 трябва да гарантира, че резултатите от изпитването са получени по методите, посочени в обхвата на акредитация, съгласно чл. 11е, ал. 2 от Закона за животновъдството.

(3) Контролът по ал. 1 включва проверка на следните критерии:

1. лабораторно оборудване;

2. лабораторни методи за анализ;

3. приемане на пробите;

4. осигуряване на система за анонимност на пробите;

5. участие в междулабораторни сравнения;

6. обработка на данните от резултатите от изпитванията;

7. проверка на компетентността на служителите;

8. валидност на пробите и достоверност на резултатите от изпитване;

9. отразяване на резултатите от изпитванията на пробите в ИИС на БАБХ.

(4) При установяване на несъответствия в работата или условията в лабораторията БАБХ уведомява Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация".

 

Чл. 8. Базата данни на ИИС служи за предоставяне на ОВЛ на подробна информация за процеса на официалната оценка и официалния контрол на фермите за производство на сурово краве мляко, както и информация на ОВЛ и на пробовземачите за вземането на пробите.

 

Чл. 9. (1) За изчисляване на повтаряща се средна геометрична стойност от приложение III, раздел IX на Регламент (ЕО) № 853/2004 по отношение на ОБМ и ОБСК се използват само резултати, получени от валидни проби.

(2) Валидността на пробите от сурово краве мляко се доказва с изпитване за физикохимични показатели.

(3) Пробите се считат за валидни при отрицателен резултат от изпитване за инхибитори и стойности от изпитване за физикохимични показатели, както следва:

1. точка на замръзване не по-висока от минус 0,507;

2. масленост не по-ниска или равна на 2,6 на сто.

(4) Изпитването на показател наличие на инхибитори се извършва с метод, основан на дифузията през агар с тестови микроорганизъм Bacillus stearothermophilus var. сalidolactis или с други методи с не по-ниска чувствителност.

(5) Данните от изпитванията на пробите сурово краве мляко по ал. 1 - 4 се въвеждат в ИИС на БАБХ от лабораториите по чл. 7, ал. 1.

Раздел V.
Коригиращи действия във фермата при несъответстващи резултати от оценката, официалния контрол и самоконтрола

 

Чл. 10. (1) В случай на получаване на незадоволителни резултати ОВЛ предписва едно или повече коригиращи действия по отношение на:

1. предприемане на хигиенни мерки към условията и начина на доене, оборудването и условията за съхранение на суровото краве мляко, поддържане на записи за спазване на карентни срокове при лечението на животните, обучение на персонала, техническа инспекция на оборудването или извършването на клиничен преглед на млечните крави;

2. съответствие с критериите по показателите ОБМ, ОБСК и инхибитори;

3. насочване на млякото за реализация съгласно чл. 11.

(2) В случаите, в които БОХ не е предприел коригиращи действия в рамките на три месеца за несъответствие с критериите по отношение на ОБМ и ОБСК, ОВЛ:

1. спира доставянето на сурово краве мляко;

2. налага забрана на доставките на сурово краве мляко на пазара;

3. разпорежда унищожаване на суровото краве мляко или го насочва за друга употреба извън хранителната верига.

Раздел VI.
Използване на суровото мляко, което не съответства на стандартите и изискванията на Европейския съюз

 

Чл. 11. (1) В съответствие с чл. 10, параграф 8, буква "б" на Регламент (ЕО) № 853/2004 Република България разрешава използването на сурово мляко, което не отговаря на критериите, определени в приложение III, раздел IX на Регламент (ЕО) № 853/2004 по отношение на ОБМ и ОБСК за производството на сирена с период на зреене най-малко 60 дни, както и на млечни продукти, получени във връзка с производството на такива сирена.

(2) В съответствие с чл. 12 на Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейските органи за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (OB, L 31, 1.02.2002 г.) млякото и млечните продукти по ал. 1 могат да бъдат разрешени за износ от БАБХ за трети страни, ако третата страна е съгласна да ги приеме и не съществува риск по отношение здравето на човека или животните.

 

Чл. 12. (1) Съгласно чл. 14 на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (OB, L 300, 14.11.2009 г.) (Регламент (ЕО) № 1069/2009) ОВЛ може да разреши използването на несъответстващо на критериите сурово мляко за други цели, различни от храни, при условие че суровото мляко не представлява риск за здравето на хората или животните.

(2) Сурово краве мляко, съдържащо остатъци от антибиотици в количества, превишаващи максимално допустимите стойности, определени в Регламент (ЕС) № 37/2010 на Комисията относно фармакологичноактивните субстанции и тяхната класификация по отношение на максимално допустимите стойности на остатъчните количества в храните от животински произход (OB, L 15, 20.01.2010 г.), и/или което съдържа и други инхибитори или забранени вещества, трябва да бъде унищожавано в съответствие с Регламент (ЕО) 1069/2009 и Регламент (ЕС) 142/2011 на Комисията от 25 февруари 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената директива (OB, L 54, 26.02.2011 г.) (Регламент (ЕС) № 142/2011).

Раздел VII.
Проследяване на суровото мляко, идентификационна маркировка на млякото и млечните продукти

 

Чл. 13. Мляко и млечни продукти, посочени в чл. 11, се маркират с идентификационна маркировка с елипсовиден печат съгласно изискванията на приложение ІІ, раздел І на Регламент (ЕО) № 853/2004, когато са предназначени за пускане на пазара на ЕС.

 

Чл. 14. Мляко и млечни продукти, посочени в чл. 12, се етикетират/маркират в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009 и Регламент (ЕС) № 142/2011.

Раздел VIII.
Честота на инспекциите на базата оценка на риска на бизнес операторите на храни по цялата хранителна верига на млечния сектор и транспортиране на сурово краве мляко

Чл. 15. (1) Млекосъбирателните центрове се оценяват от ОВЛ по реда на чл. 4.

(2) Българската агенция по безопасност на храните поддържа списък в електронен вид на одобрените МСЦ, който е публикуван на интернет страницата на БАБХ.

(3) Честотата на официалния контрол на МСЦ се определя на базата на оценката на риска.

(4) Разходите за извършване на лабораторните анализи за оценка на МСЦ са за сметка на БАБХ.

(5) Разходите в случай на допълнително пробовземане извън пробите по чл. 4, ал. 1 или при извършване на коригиращи действия при несъответстващи резултати за ОБМ и ОБСК са за сметка на БОХ съгласно чл. 28 от Регламент (ЕО) № 882/2004.

 

Чл. 16. (1) Транспортните средства за превоз на сурово краве мляко трябва да бъдат регистрирани от БАБХ съгласно чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2) Транспортните средства по ал. 1 трябва да бъдат видимо обозначени със знак "Сурово мляко".

(3) Суровото краве мляко се транспортира до МПП съгласно изискванията на глава IV, приложение II на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (OB, L 139 от 30.04.2004 г.) и приложение ІІІ, раздел IХ, глава I, т. II, буква "Б", т. 3 на Регламент (ЕО) № 853/2004.

(4) Транспортирането на отговарящо и неотговарящо на изискванията сурово краве мляко се извършва в отделни резервоари, които са обозначени по съответния начин.

(5) Българската агенция по безопасност на храните поддържа електронен публичен списък на транспортните средства за превоз на сурово краве мляко.

(6) Честотата на извършвания официален контрол по отношение на изкупуването и транспортирането на сурово краве мляко се определя със заповед на изпълнителния директор на БАБХ.

 

Чл. 17. (1) Предприятията за преработка на сурово краве мляко трябва да бъдат одобрени от БАБХ преди тяхното пускане в експлоатация съгласно чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕО) № 853/2004.

(2) Българската агенция по безопасност на храните поддържа публичен електронен регистър на предприятията по ал. 1.

(3) Честотата на проверките, извършвани от ОВЛ на млекопреработвателните предприятия, се определя на базата на оценката на риска.

Раздел IX.
Задължения на бизнес операторите на храни в цялата верига на млечния сектор

 

Чл. 18. (1) Сурово краве мляко се изкупува само от регистриран първи изкупвач при сключен договор между изкупвача и производителите на сурово краве мляко съгласно Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.

(2) Договорите за доставка на изкупеното мляко се представят от първите изкупвачи в съответната ОДБХ по адрес на извършване на дейността.

(3) Първите изкупвачи на сурово краве мляко съхраняват следната информация:

1. списък на производителите на сурово краве мляко и договори за изкупуване на суровото мляко;

2. доказателства за здравословното състояние на животните (отрицателни резултати на тестовете за бруцелоза и туберкулоза), изисквани от производителя на сурово краве мляко;

3. приемно-предавателни документи за суровото краве мляко съгласно приложения № 1 и 2;

4. резултатите от лабораторните изследвания на суровото краве мляко по чл. 6.

 

Чл. 19. (1) По време на транспортиране веригата на охлаждане трябва да се поддържа и при пристигане в обекта на местоназначение температурата на суровото краве мляко не трябва да надвишава 10° C.

(2) При даване под наем на транспортно средство по ал. 1 с цел транспортиране на сурово краве мляко наемателят регистрира договора си в ОДБХ.

(3) При транспортиране суровото краве мляко се придружава с приемно-предавателен документ.

(4) Приемно-предавателният документ, когато е на хартиен носител, се изготвя в два екземпляра - един за производителя и един за МПП, приемащо суровото краве мляко. В случаите, в които млякото се изкупува от изкупвач, документът е в три екземпляра - един за производителя, един за изкупвача и един за МПП, приемащо млякото.

(5) Собствениците на МПП и/или първите изкупвачи са длъжни да осигуряват формуляри на приемно-предавателен документ с пореден номер и да ги предоставят на доставчиците, от които получават суровото краве мляко. Формулярите се заверяват на последната страница с подпис и печат на ОВЛ към ОДБХ.

 

Чл. 20. За всяка промяна в дейността си регистрираните ферми за производство на сурово краве мляко, млекосъбирателните центрове, първите изкупвачи на мляко и млекопреработвателните предприятия подават уведомление в съответната ОДБХ в 7-дневен срок от настъпване на промяната.

 

Чл. 21. Млекопреработвателните предприятия преработват сурово краве мляко, което приемат:

1. само от отговарящи на изисквания на Европейския съюз (ЕС) производствени стопанства за мляко и МСЦ;

2. едновременно от отговарящи и от неотговарящи на изисквания на Европейския съюз производствени стопанства за мляко и МСЦ по отношение на ОБСК и ОБМ на две отделни производствени линии или на една производствена линия, но с ясно разделение на обработката на различните видове млека във времето;

3. от производствени стопанства и МСЦ, което не отговаря на изискванията на ЕС по отношение на ОБСК и ОБМ.

 

Чл. 22. Млекопреработвателните предприятия по чл. 21, т. 2 определят в техния анализ на опасностите и плана за самоконтрол (НАССР) начина, по който извършват пълното разделяне на отговарящото от неотговарящото мляко по време на събирането, транспортирането, приемането, съхранението и преработката. На всички етапи от производствения процес се осигурява разделяне по време и място.

 

Чл. 23. (1) Млекопреработвателните предприятия разполагат с техническо оборудване за измерване на количество постъпващо сурово краве мляко в зоната на приемане на млякото и извършват проверка на параметрите за качество на млякото с бързи тестове за отсъствие на инхибитори, както и на физикохимичните критерии, преди да приемат млякото в резервоарите за съхранение в обекта.

(2) Предприятията по ал. 1 водят записи на ежедневните количества сурово краве мляко, което получават с идентификация на лицето, доставящо млякото, час на приемане, номер на транспортното средство, температура на млякото при приемане и физикохимични показатели, изследвани на приемна рампа.

(3) Българската агенция по безопасност на храните създава и поддържа електронен публичен регистър на всички млекопреработвателни предприятия с посочените от тях възможности за преработка на суровото краве мляко.

(4) Предприятията по ал. 1 получават и съхраняват информация за резултатите от средногеометричните стойности на изследваното сурово краве мляко, предоставена им от всички БОХ, от които изкупуват сурово мляко.

 

Чл. 24. В МПП и МСЦ се съхранява следната информация:

1. договори с производителите на мляко за доставка на сурово краве мляко;

2. списък на млекопроизводителите, доставящи сурово краве мляко, който съдържа броя на млечните крави и номер на ушната марка, подписан и подпечатан от регистрирания ветеринарен лекар;

3. записи за ежедневните количества сурово краве мляко, което се получава при всяка доставка;

4. приемно-предавателни документи за суровото краве мляко, идентифициращи всяка доставка;

5. договор за доставка на сурово краве мляко между МПП и изкупвач, когато МПП се снабдява със суровина и чрез други изкупвачи;

6. резултати от лабораторни изпитвания по чл. 6;

7. документи, идентифициращи всяка доставка на сурово краве мляко от изкупвачи от други държави - членки на ЕС.

 

Чл. 25. Млекосъбирателен център се управлява само от физическо или юридическо лице, търговец по смисъла на Търговския закон, а в случаите, в които се събира сурово краве мляко - от регистриран първи изкупвач.

 

Чл. 26. Резултатите от оценките, проверките и лабораторните резултати по тази наредба се съхраняват в продължение най-малко на 3 години.

Допълнителни разпоредби

 

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Бизнес оператор на храни" е физическо или юридическо лице, което отговаря за гарантиране на спазването на изискванията на законодателството в областта на хранителната верига в рамките на извършваната от него дейност.

2. "Млечни крави" са крави за производство на мляко.

3. "Млекосъбирателен център" е обект, в който при хладилни условия се съхранява млякото, прието от малки семейни ферми с 1 до 9 крави.

4. "Представителна проба" е проба, взета от общото сурово краве мляко, получено от утринния или вечерния млеконадой от всички лактиращи крави в млекопроизводственото стопанство.

5. "Първи изкупвач на мляко" е физическо или юридическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон и чиито обекти са регистрирани по реда на Закона за храните и/или използва при изкупуването специализирани транспортни средства, регистрирани по реда на чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Преходни и Заключителни разпоредби

 

§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 59, ал. 2 и чл. 223 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и чл. 7а от Закона за нормативните актове и отменя Наредба № 4 от 2008 г. за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово краве мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти (ДВ, бр. 23 от 2008 г.).

 

§ 3. В Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход (ДВ, бр. 35 от 2006 г.) чл. 83 се отменя.

 

§ 4. Българската агенция по безопасност на храните осъществява организацията на дейностите по модул "Мляко" като част от ИИС на БАБХ за целите на обработката на данни за информационното осигуряване на мониторинга и контрола на изпълнението на критериите за качество на суровото краве мляко, здравните, хигиенните и структурните изисквания към производството и производителите на суровото краве мляко.

 

§ 5. До приключване на официалната оценка по раздел ІІ и стартиране на модул "Мляко" на ИИС се прилага системата за вземане на проби и изпитване на суровото мляко по отменената Наредба № 4 от 2008 г. за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово краве мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти.

 

§ 6. Лабораториите, които не отговарят на изискванията по чл. 9, ал. 4, трябва да ги въведат най-късно до 18 месеца след влизане в сила на наредбата.

 

§ 7. Ферми, които към 31.12.2015 г. са били категоризирани в първа група по отменената Наредба № 4 от 2008 г. за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово краве мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти, до момента на приключване на официалната оценка отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 853/2004.

 

§ 8. Ферми, които към 31.12.2015 г. са били категоризирани във втора или в трета група по отменената Наредба № 4 от 2008 г. за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово краве мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти, до момента на приключване на официалната оценка са неотговарящи на изискванията на Регламент (ЕО) № 853/2004.

 

§ 9. До извършване на оценката по чл. 15, ал. 1 суровото краве мляко от МСЦ не отговаря на критериите на приложение III, раздел IX, глава I, т. III, т. 1, т. 2, букви "а - в", т. 3, буква "а", буква "i)" и т. 4 от Регламент (ЕО) № 853/2004.

 

§ 10. Изпълнението на наредбата и одобряването на всички образци на документи (хартиен или електронен носител), свързани с резултатите от оценките и проверките, се възлагат на изпълнителния директор на БАБХ.

 

§ 11. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ? в "Държавен вестник".

 

Приложение № 1 към чл. 18, ал. 3, т. 3

 

ПРИЕМНО-ПРЕДАВАТЕЛЕН ДОКУМЕНТ

за доставка на сурово мляко от фермата

 

Вид мляко: краве 0 овче 0 козе 0 биволско 0

Дата ...... 20... г.; Ферма 0;

Производител ..............................................................................................................................

(име на собственика или ползвателя на фермата)

гр./с. ..............................................................................................................................................

Рег. № на обекта ..........................................................................................................................

Физически литри отговарящо краве мляко:

............................................................................................................................................ словом

Физически литри неотговарящо краве мляко:

............................................................................................................................................ словом

Физически литри краве/овче/козе/биволско мляко: ................................................. словом

Първи изкупвач: МСЦ 0; МПП 0; фирма, притежаваща транспортни средства 0

.............................................................................................................................................................

(данни за фирмата, адрес)

 

Показатели при приемане

Отговарящо мляко

Неотговарящо мляко

краве до 100 000 ОБМ, до 400 000 ОБСК

овче до 1 500 000 ОБМ

козе до 1 500 000 ОБМ

биволско до 1 500 000 ОБМ

краве над 100 000 ОБМ, над 400 000 ОБСК

овче над 1 500 000 ОБМ

козе над 1500 000 ОБМ

биволско над 1 500 000 ОБМ

Масленост %

 

 

 

 

 

 

 

 

Температура °С

 

 

 

 

 

 

 

 

Ки

РАЗЯСНИТЕЛНА КАМПАНИЯ ПО НАРЕДБА 2

РАЗЯСНИТЕЛНА КАМПАНИЯ ПО НАРЕДБА 2

 

Във връзка с изпълнение на Наредба 2 от 23.02.2017 г.  за специфичните изисквания на производство, събиране, транспортиране и преработка на сурово краве мляко, предлагането на пазара на мляко и млечни продуки и официалният им контрол

 Асоциация на млекопреработвателите в България (АМБ), съвместно с Националния съюз на говедовъдите в България, Националното сдружение на месо и млекопроизводителите, Сдружение „Тракия милк“, Национална асоциация на животновъдите планира да бъде проведена разяснителна кампания по изпълнението на Наредба 2.

На семинарите участие ще вземат фирми от млекопреработвателната промишленост, животновъди, представители на частни лаборатории, както и контролните органи от БАБХ и МЗХ.

Като организатор АМБ предвижда следния график за провеждане на  семинарите :

22 май 2017 г. – Пловдив-конферентна зала „Пълдин“, хотел „Санкт Петербург“

26 май 2017 г.- Стара Загора – конферентна зала  хотел „Верея“

30 май 2017 г. – Шумен – конферентна зала хотел „Шумен“

6 юни 2017 г.- Враца – конферентна зала хотел „Хемус“

9 юни 2017 г. – София ,хотел „Централ форум“ 

            Лектори на семинарите ще бъдат водещи експерти от БАБХ. Участие ще вземат експерти от дирекция „Животновъдство“ при МЗХ.

Може да предоставите предварително въпросите, на които искате да получите отговори по Наредба 2 на имейла на АМБ : bam@milkbg.org  

АМБ поема организацията, логистичната дейност и разходите за организиране на семинара, осигуряване на зала, озвучаване и др.

В тази връзка АМБ определя следните тарифи за участие в семинара:

 

За членове и представители на животновъдните организации- 30.00 лева

За членове на Асоциация на млекопреработвателите в България – 50.00 лева

За нечленове и други , желаещи да посетят кампанията – 80.00 лева

Заплащането може да става по банков път или на място.

Банковата сметка на АМБ е: BG 70 UBBS 7820 10 60 10 16 13;BIC: UBBS BGSF; Банка: ОББ, клон „Цар Борис ІІІ”- София

За контакти:  Магдалена Апостолова

Телефони:02/953 27 23 ; GSM:0886 422 724

E-mail:magiap@abv.bg; bam@ milkbg.org

 

Моля, талоните за регистрация да бъдат представени в Асоциацията на млекопреработвателите в България във възможният най-кратък срок, за да се извърши организация

При попълване на заявлението може да давате предложения и конкретни въпроси свързани с темите, по които бихте искали лекторите да вземат отношение.

 

 

 

 

 

Програма

9.30 - 10.00 часа регистрация

10.00 - 10.10 часа – Презентация фирма за бързи тестове „Биоком Трендафилов“

10.10-10.30 часа – Указания по прилагане на  Наредба 2 от 2017 г., преди въвеждането на модул „Мляко“ и обучени пробовземачи. Възможности за организиране на обучения за пробовземачи

Лектор –  БАБХ

10.30 – 10.45 часа – Официална оценка и контрол на фермите. Коригиращи действия след официалната оценка.

Лектор – БАБХ

10.45 - 11.10 часа – Събиране, транспортиране, преработка и предлагане на пазара на млечни продукти при установени несъответстващи проби.

Лектор БАБХ

11.10 – 11.45 часа – Вземане на проби, изисквания към ферми, млекосъбирателните центрове и млекопреработвателни предприятия. Коригиращи действия във фермата и млекопреработвателното предприятия, при несъответстващи резултати на официалния контрол

Лектор БАБХ

11.45 - 12.15 часа – Официален лабораторен контрол. Методи за изпитване. Цени на анализите.

Лектор БАБХ

12.15 - 12.30 часа  – Лабораторен самоконтрол, изисквания.

Лектор : Частна лаборатория  РВС - Русе

12.30 – 13.00 часа - кафе пауза

13.00 - 13.15 часа  – Лабораторен самоконтрол, изисквания

Лектор : Частна лаборатория 2

13.15 – 13.45 часа - Задължение на бизнес операторите по цялата хранителна верига във връзка с изпълнението на Наредба № 2 производители и преработватели.

Лектор – БАБХ

13.45 - 14.15 часа – Дискусия  с участниците - въпроси и отговори

 

14.15 – 14.30  часа- Закриване на семинара


»

Интервю със специалисти от БАБХ за вестник „Мляко+“

НАРЕДБА 2 ЗА СПЕЦИФИЧНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ НА СУРОВО МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ ЗАДЪЛЖАВА ФЕРМЕРИ И МЛЕКОПРЕРАБОТВАТЕЛИ

 

По публикуваната в ДВ и влязла в сила от 7 март 2017 г. Наредба 2 за специфичните изисквания на производство, събиране, транспортиране и преработка на сурово краве мляко, предлагането на пазара на мляко и млечни продуки и официалният им контрол възникват много въпроси,за които не бяха дадени разяснения. В тази връзка вестник „Мляко+“ зададе въпроси към специалисти и те дадоха отговор и поясниха подробности.

Асоциация на млекопреработвателите в България иницира среща в МЗХ и заедно с НСГБ бе проведена среща в МЗХ и представители на БАБХ, за да бъдат уточнени теми и място на провеждане на разяснителна кампания по изпълнението на Наредба 2.

В тази връзка Асоциация на млекопреработвателите в България ОРГАНИЗИРА съвместно с Националния съюз на говедовъдите в България, Националното сдружение на месо и млекопроизводителите, Сдружение „Тракия милк“, Национална асоциация на животновъдите разяснителна кампания по изпълнението на Наредба 2. Програма и условията по провеждане на разяснителната кампания са публикувани на стр. 8.

 

-        Наредба 2 за специфичните изисквания на производство, събиране, транспортиране и преработка на сурово краве мляко, предлагането на пазара на мляко и млечни продуки и официалният им контрол  вече е в сила. Кои са новите моменти в нея?

-        Най-съществената разлика на този етап е в изпиването на пробите – те вече следва да се изпитват и за точка на замръзване.

Втория съществен момент е, че при въвеждане в експлоатация на „Модул мляко“, всики пробовземачи ще следва да бъдат обучени за работа с него.

-        Ще бъде ли качен в сайта на БАБХ актуален списък на фермите, изпълнили изискванията на официалния контрол след направения мониторинг?

-     Списъците на оценените ферми (с над 50 дойни крави и с м/у 10 и 49 дойни крави) с актуалното им състояние са качени на сайта на БАБХ:

http://www.babh.government.bg/bg/Object/site_register/view/5/%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B2

-        Кои ще са разходите за фермерите, предвидени в Наредба 2 и какви ще бъдат разходите им?

Задълженията на фермерите си остават същите както до сега – изследване на минимум 2 проби сурово краве мляко за месеца по линия на самоконтрола.

В случай на незадоволителни резултати (при несъответстваща средногеометрична стойност за месеца), фермера да заплаща извършването на официалния контрол – това обаче не е по линия на Наредба 2, а във връзка със законодателството на ЕС.

-         Ферми, които са публикувани като НЕОТГОВАРЯЩИ, въз основа на официалния контрол на БАБХ, имат съответно анализи – отново от акредитирани лаборатории, че за съответните и последващи периоди млякото им е ОТГОВАРЯЩО. (това са официални проби по мониторинга който извършва всяко едно МПП). Може ли да се счита това мляко за отговарящо?

Съгласно изготвения и отвърден от МЗХ и Европейската Комисия план, лабораториите следва да са акредитирани за цялостното изследване на млечните проби – за инхибитори, ОБМ, ОБСК, точка на замръзване, масленост.

Когато фермата има поне 2 проби за месеца по линия на самоконтрола, те са изпитани в такава лаборатория, физикохимичните изпитвания показват, че пробите са валидни най-общо – пробата е краве мляко, което не е манипулирано и средногеометричните стойности отговарят на изискванията на Регламента, то фермата може да премине от „Неотговаряща“ към „Отговаряща“ на изискванията на Регламента.

-        За нуждите на мониторинга на МПП, лицето което взима пробите от фермите също ли трябва да бъде лицензиран ПРОБОВЗЕМАЧ?

Работния план предвижда въвеждане на софтуер за обработка на вземането, изпитването и изчисляването на резултатаите от пробите с цел избягване на субективния фактор. По тази причина „Пробовземачите“ следва да бъдат обучени. До въвеждане в експлоатация на „Модул мляко“ обаче, пробовземането може да става по досегашния начин.

-        Ще бъде ли подготвена инструкция или указания по изпълнение на Наредба 2 и кога?

Подобна инструкция е изготвена още преди оценяването на първата група ферми. Специалистите по ОДБХ бяха инструктирани и за оценяването на втората група ферми. Към момента се изготви инструкция за актуализиране на списъците за „Отговарящи“ и „неотговарящи“ ферми.

-        Кои са акредитираните лаборатории и какви ще бъдат новите лабораторни изследвания. Какво ще включва физико-химичния анализ?

Пробите сурово мляко трябва да бъдат изследвани в лаборатории, които имат в обхвата си на акридитация и могат да изследват и петте показателя: ОБМ, ОБСК, инхибитори, масленост и точка на замръзване.

-         Какви са допустимите стойности и лабораториите на БАБХ ще изследват ли сурово мляко? В кои от тях ще могат да бъдат подавани проби? Ще има ли направен график за прием?

По отношение изготвянето на график за изпитване на пробите по линия на самоконтрола, БАБХ не разполага с подобен капацитет, а и не считаме за удачно контролния орган да менажира процес, който следва да контролира.

-        Ясно е, че трябва да бъдат изпълнени изискванията на европейските регламенти за сурово мляко. Какво ще стане със суровото мляко, което не отговаря. По какъв начин бизнесоператорът ще може да го преработва и къде ще може да продава готовия продукт ?

Неотговарящото на изискванията на регламент (ЕО) №853/2004 ще може да се преработва в следните МПП,  :

-        МПП с две технологични линии или такива (за отделна пработка на отговарящо и неотговарящо срурово краве мляко);

-        МПП с една технологична линия, които изкупуват и преработват отговарящо и неотговарящо сурово краве мляко и го преработват по различно време (в НАССР гарантират начина, по който извършват пълното разделяне на отговарящото от неотговарящото мляко по време на събирането, транспортирането, приемането, съхранението и преработката. На всички етапи от производствения процес се осигурява разделяне по време и място . Неотговарящото мляко се преработва в  сирена с период на зреене 60 дни. На произведените млечни продукти се поставя идентификационна маркировка елипса и млечните продукти се реализират свободно.

-        МПП, които преработват само неотговарящо мляко, в сирена с период на зреене 60 дни. Произхода на суровото краве мляко са неотговарящи ферми и МСЦ от официалната оценка. На произведените млечни продукти се поставя идентификационна маркировка елипса.

 

Всички дадени до сега отсрочки (дерогации) целяха подпомагане на българските говедовъди да постигнат изискванията на европейското законодателство. В тази връзка въпроса „как ще се преработва неотговарящо мляко и къде ще се продава“ е обсъждан многократно през годините. Все пак нека още веднъж отговорим: При получаване на несъответстваща средногеометрична стойност за месеца, фермера има 3 месеца да подобри качеството на млякото си. През това време мялкото се счита за неотговарящо и следва да се преработва в продукти със срок на зреене минимум 60 дни. В момента, в който месечните средногеометрични стойности отговорят на лимита в Регламента, фермата си възвръща статута на „Отговаряща“ и отпадат ограниченията за млякото. Ако обаче в рамките на този 3 месечен период фермата не си възвърне статута, млякото се възбранява и не се допуска за производство на млечни продукти, които ще бъдат пускани на пазара.

-        По какъв начин ще се  води документацията за приемане, изследване и лабораторен анализ от фермерите и млекопреработвателните предприятия?

МПП ще води записи на ежедневните количества сурово краве мляко, което получават с идентификация на лицето, доставящо млякото, час на приемане, номер на транспортното средство, температура на млякото при приемане и физикохимични показатели, изследвани на приемна рампа.

 В наредбата е разписано , че МПП трябва да получава и съхранява информация за резултатите от средногеометричните стойности на изследваното сурово краве мляко, предоставена им от всички доставчици, от които изкупуват сурово мляко.

МПП ще изискват информация за средно-геометричните стойности от изследванията на суровото краве мляко  по показателите ОБМ, ОБСК и инхибитори от фермите за производство на мляко и млекосъбирателните центрове (МСЦ).

 

-        Наредбата вече е в сила, но в заключителните разпоредби  на новата Наредба 2 се споменава, че до приключване на официалната оценка и стартиране на модул „Мляко+ се прилага системата за вземане напроби и изпитване на сурово мляко по Наредба 4. Ще разтълкувате ли този казус?

Вече отговорихме на този въпрос – на този етап не се изисква ново обучение на пробовземачите. По отношение на изпитването на пробите, те следва да се изпитват показателите по Регламент (ЕО) № 853/2004 и за масленост и за точка на замръзване, съгласно декларираното от България и одобрено от ЕК.

-        Да очакваме ли, по време на семинарите, след зададените въпроси от фермери и преработватели, че Наредба 2 ще претърпи промени?

Всяка спекулация, че са възможни нови отлагания на спазването на правилата е опасна за сектора и може да нанесе големи вреди. Произвеждане на качествено мляко касае не само фермерите, но и самите консуматори, а и свободната търговия в ЕС. В тази връзка БАБХ се опитва максимално да подпомогне процеса вече над 10 години, но следва да се отчитат и ограниченията в този процес. Не считаме, че са възможни значителни промени в текстовете на Наредбата, тъй като това може да повлияе негативно на достъпа до пазара на млекопроизводителите.

 

 


Академик, чл. кор., проф. д-р т.н. Мария Балтаджиева пред вестник „Мляко+“

 

БЪЛГАРСКАТА МЛЕЧНА ПРОМИШЛЕНОСТ ЗАЕМА ВАЖНО МЯСТО В ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ

Интервю на Магдалена Апостолова

  • Акад. Балтаджиева, изданието на АМБ , вестник „Мляко+“, тази година навършва юбилей – 20 години. Вие сте един от основателите и редовен сътрудник на вестника. Моля, споделете своите впечатления за първите стъпки на изданието, както и за значението на професионалното му присъствие в бранша днес?

  • Честит Юбилей - 20 години в-к „Мляко”! Специални поздравления за издателите!

Най-общо в-к „Мляко” изпълнява много добре предназначението си – отличен информатор на своето общество. Ако отправим поглед към неговото развитие, от първите стъпки до сега, очевидно е, че в-к „Мляко” е постигнал изискуемото ниво по вид и съдържание и е спечелил интереса на читателите от различни групи специалисти и възрасти.

  • Млечната промишленост, за тези повече от двадесет и пет години, в които млекопреработвателните предприятия са изцяло в частни ръце, се разви много. Внедриха се нови технологии, апаратура, нови машини и съоръжения, бяха въведени нови изисквания на европейски регламенти и т.н. за производство на млечни продукти, Какво е Вашето експертно мнение за регулацията, технологиите и въобще за процесите през този период?

  • През последните 25 години млечната ни промишленост премина изцяло в частния сектор. Нейното развитие, при новите условия през този период, има своите плюсове и минуси.

Положителното е това, че се умножи интересът за разнообразяване на асортиментите на млечните продукти, получи се значителен ефект в оформянето и в представянето на продукцията в разнообразни опаковки и разфасовки, с подчертана орнаментика показваща вида и съдържанието на продукта. В атмосферата на производството все по ярко звучи конкурентната амбиция за по-добро качество и разнообразие на асортиментите.

Отрицателното е това, че не се създаде разумна система за ефикасен контрол на положителния тласък на производството. Съществуващата нормативна документация до голяма степен регламентира условията на производството, но, контролът на производствените дейности все още не е на необходимото ниво. Липсва спомагателна, компетентна, насочваща за изправяне на качеството помощ, още повече, че качеството на изходната суровина през последните години е по-променливо. По силно е влиянието на климатичните, екологичните условия, особено в кравефермите с малък капацитет. Различията в качеството на млякото се отразяват неблагоприятно върху качеството на продукцията.

Няма съответствие между нарасналия интерес на производителите да произвеждат конкурентна продукция и възможностите за осигуряване на стабилно производство, отговарящо на изискванията на стандарта. Разкритите възможности за свободно творчество в областта на технологиите са в противоречие с нивото и капацитета на технологичната дейност – материалната база, техниката, професионализма.

За преодоляване на несъответствията са необходими повече усилия за повишаване на интелектуалния капацитет на производството. Следва да се има предвид, че амбициите за високи печалби, чрез минимални разходи за създаване на изискуемите условия на производството, допринасят за повече загуби от нестабилно качество и слаба реализация на продукцията.

 

  • Според Вас, въвеждането на БДС стандартите ще запази ли производството на традиционни български млечни продукти и какво трябва да се промени, за да запазим нашата традиция и уникалността на продуктите си?

  • Въвеждането на Българските държавни стандарти (БДС) има известен респект при производството на традиционни български млечни продукти. Но, практиката показва, че малко са производителите, които ползват българските стандарти. Основна причина за това е, че производството извън стандарта създава по-голяма свобода на технологичната дейност, но в същото време, допринася сериозни вреди върху запазването на уникалността на продуктите ни.

Българският държавен стандарт следва да предвижда развитие. Това се налага от характера на млечното производство. Млечните продукти са плод на биологични процеси, които са зависими от климатичните, екологичните условия, от качествените промени на млякото и др. Необходимо е периодично да се актуализират някои от параметрите, съобразно развитието на технологиите и пазарните условия.

 

  • Акад. Балтаджиева, Вие сте ценен учен, който е разработвал и внедрявал нови технологии и продукти в млечната промишленост, участвате в много работни групи. Според Вас промените, които подкрепя АМБ в Наредба 1 на МЗ за хигиената на храните, по-точно в частта за влагането на растителни мазнини в млечните продукти и отделяне на производителите на млечни продукти с растителни мазнини от мандрите, ще помогне ли на бранша за спазване на нормативната уредба?

  • Влагането на растителни мазнини в млечните продукти е едно от действията, характеризиращи развитието на технологиите на млечните продукти. За съжаление, това въведение в производството на млечни продукти се възприема не със здравословното му значение с разкритите възможности да се консумират високо белтъчни продукти, като сиренето без животинска мазнина. Този ценен подход се опорочи с акцента за постигане на икономически интереси - влагане на евтини, некачествени мазнини, някои от тях с неизвестен произход. И тук, основната причина е липсата на сериозен контрол върху тази дейност, което наложи получаването на продукти с комерсиално значение, а не здравословно.

Акцентът върху контрола се измества с предложението да се

отделят производителите на млечни продукти с растителни мазнини от мандрите. Това не считам, че може да помогне на бранша за спазване на нормативната уредба. По необходимо е да се внедри контрол с конкретни изисквания.

Основната суровина за получаване на млечни продукти с растителни мазнини е млякото. Вниманието и изискванията за влагане на качествено мляко при определени технологични параметри на процесите е основното изискване за извършване на производствения процес. Растителната мазнина се явява добавка, която след аналитично изследване, се хомогенизира и смесва с млякото, съобразно технологичните параметри за получаване на млечния продукт.

В нормативната документация трябва да има строг акцент за поддържане на висока хигиена. Маслените остатъци в хомогенизатора и съоръженията в технологичната линия за производство на млечни продукти се очистват основно с подходящи препарати, предназначени за хранителната промишленост. Контролът върху произхода, качеството и количеството на мазнината в продукта, следва да бъде безкомпромисен!

 

  • Какво е мнението и виждането Ви за развитие на млечната промишленост в България през тази година и до 2020?

  • Мнението ми за развитието на млечната промишленост е оптимистично. Имам убеждението, че все повече осъзнаваме необходимостта да се повишава културата на производството. Ръководството на технологичните процеси следва да се обезпечава с по нова техника и с повече млади и образовани хора. Промяната в климатичните условия налага да съобразяваме параметрите на технологичните операции с тях. След тежката зима безусловно настъпват промени, както в животновъдната, така и в технологичната дейност. Трябва да сме по-внимателни към качеството на добиваното мляко, неговата бактериална чистота и съдържание на съставните му компоненти.

 

  • Какви и чии са според Вас грешките, за да се стига до натрупване на негативи, до складиране на нереализирана продукция в млекопреработвателните предприятия?

  • Реализацията на продукцията е основен фактор за ефективността на производството. Тя зависи, преди всичко, от пазарните интереси към продукцията, които се обуславят от нейното качество, като цяло, здравословно значение и оригиналност.

Причините за негативи в качеството са много. Основни от тях са: качеството на млякото, неговата топлинна обработка, несъобразяване параметрите на технологичните операции с условията на производство. Империчното прилагане на едни и същи режими при различни условия на производството, пречи да се получи качествена, типизирана продукция, защото скоростта и характера на процесите са различни. Например, когато се ускори развитието на киселинообразуването, сиренето отделя повече суроватка, а киселото мляко се покрива с млечен серум. Общо казано, между процесите при получаване и съхранение на млечните продукти има взаимодействие, с което следва да се съобразяваме, за да се получи качествен и траен продукт. Освен това, реализацията на продукцията изисква съобразяване с интересите на пазарите. Различни са интересите спрямо показателите количество натриев хлорид, твърдост, степен на зрялост, вкус и аромат, външен вид и др.

Складираната нереализирана продукция в млечните предприятия, най-вече се дължи на лоша връзка с пазарните интереси, недоговорирана реализация.

 

  • Какво, според Вас, трябва да предприемат, в сегашната ситуация, собствениците на мандри, за да имаме на пазара повече и по-качествена българска продукция?

  • Сегашната ситуация изисква преди да се развие производството, всеки собственик на мандра да се запознае, с пазарите и пазарните интереси. Стремежът трябва да бъде качествена българска продукция, целенасочено към избрани пазари. Избраните пазари трябва да опознаят и възприемат продукцията на фирмата за да я търсят. Бих препоръчала да не се внедряват хаотично технологии по някакви създадени ситуации и интереси. Най-силно и добре се оценяват българските типични традиционни продукти – кисело мляко, бяло саламурено сирене и кашкавал от различни видове мляко, биологично обогатени с оригинални български закваски.

 

  • И тъй като Вие сте доайен и се занимавате с науката за млечната промишленост, а без нея няма прогрес, смятате ли, че кадрите, които се подготвят за бранша, както в средното, така и във висшето образование са на нужното ниво и отговарят ли на и изискванията на фирмите и изискванията на ЕС?

  • Винаги има какво да се и ска повече спрямо кадрите, които се подготвят за бранша със средно и висше образование. Задължително условие за качествена подготовка е оптималното съчетаване на теорията с практиката. Трябва задълбочено да се познават технологичните процеси и да се прилагат умело в практиката. Затова са необходими съвременни лаборатории и учебни бази, по ефективна връзка на образователните училища с практиката.

 

  • АМБ Ви поздравява за научния труд – „Библиография на млечната промишленост”, която обобщава и дава информация, а и е първата за хранително вкусовата промишленост. Това е един необходим и очакван научен труд. Ще споделите ли кое Ви накара да направите това академично обобщение?Какви биха били ползите от Библиографията, които ще имат млекопреработвателните предприятия, научните работници, университети, професионални училища и всички, които се интересуват от млечната промишленост в България?

- Създаването на Библиография на науката за млякото и млечните продукти в млечната промишленост на България е провокирано от следните интереси:

България е страна, известна с уникалните си традиционни млечни продукти: кисело мляко, бяло саламурено сирене и кашкавал. Тяхното производство има дълга история и продуктите са се наложили на световните пазари. Има създадени легенди за тяхното здравословно значение и дълголетие;

Делът на изследователите в млечната наука и създателите на технологиите на млечните продукти е значителен спрямо общия дял на работещите в хранителната промишленост на България. Творците са създали множество ценни технологии, разработили са методи за получаване на високо качествени млечни продукти, които са представени в специализирани български и световни издания. До тях нямат достъп повечето от работещите в областта на млякото и млечните продукти. Библиографията представя всички творчески трудове – публикации, патенти, дисертации, книги и др. в удобен вид за ползването им за периода 1900 до 2015 год.

Библиографията е продукт на Академично специализирано звено за традиционни млечни продукти към БАН, подготвена с изключителната дейност на проф. дссн Стефан Денев, със съдействието на ръководството на Звеното.

Желаещите, които искат да се сдобият с Библиографията могат да заявят интереса си на адрес:

E-mail : Lb_lact@mail.bg

Тел. 032/958713

0879540118

 

 

  • За АМБ е чест, че отделихте от времето си, за да предоставите отговори на всички въпроси. Благодарим Ви. Очакваме още нови резултати и изненади от научната Ви дейност.   


12% се свиват приходите от продажби на компаниите в сектор "Мляко и млечни изделия"

Топ 25 от класацията на "Регал" на преработвателите показва, че през 2015 г. продажбите на повечето дружества спадат

Силвия Радославова, КАПИТАЛ

Срив в цените на млякото заради увеличено световно предлагане и ограничено търсене. Затворен от ембарго руски пазар. Наплив на по-евтини европейски млечни продукти към България. В такава среда са работили българските млекопреработвателни предприятия през 2015 г., а негативните процеси са дали отражение и във финансовите им отчети. Приходите от продажби на 15 от 25-те най-големи производителя се свиват, а ръстът при растящите десет рядко е двуцифрен процент. С по-забележителен скок в продажбите са само три компании. Това са производителят на марките Lacrima и Frezco "Лодис инвест" (ръст 188%), великотърновската "Лактима", която произвежда айрани, млека и млечни десерти с марката "Балкан" (ръст 34%) и "Интер Ес–2000", която е собственик на мандрата в Ситово и прави продукти под едноименния бранд (ръст 32%).
Средният спад на приходите в топ 25 е 1.8%. Новост в класацията за 2015 г. е разместването на върха ѝ. "Обединена млечна компания"(ОМК) и "Тирбул" запазват водещите си места. На трета позиция вече е "Меггле България", което оставя бронзовия медалист от 2014 г., "Шрайбер фуудс България", четвърти. Причина за размяната на местата е сериозното свиване (13.2%) в продажбите на "Шрайбер фуудс България", които произвеждат млечните продукти под марката Danone.

Снимка на сектора
Въпреки кризата млечната индустрия държи лидерската позиция по стойност на продажбите в "Регал 500+". През 2015 г. оборотите в нея са за близо 810 млн. лв., което е около 100 млн. лв. повече в сравнение с втория най-оборотен сектор—захарните и шоколадови изделия.
По данни на Министерството на земеделието и храните през 2015 г. предприятия в страната са преработили 523 млн. т сурово мляко, 94% от които краве. Най-голям е бил обемът на производство на кисело мляко, пакетирано прясно мляко и бяло саламурено сирене. Анализ на "ИнтелиАгро" за млечния сектор откроява две важни тенденции в него. Увеличава се производството на готово за консумация прясно мляко—обемът му се удвоява за 10 години. Само през 2015 г. ръстът е 14%—до 74 млн. литра. Има устойчива диверсификация—правят се все повече сирена, различни от традиционните бяло саламурено и кашкавал, и продукти от мляко, различно от кравето.
Делът на износа в продажбите на мляко и млечни продукти се увеличава с 14% спрямо година по-рано, но без експортът да нараства в стойност. Най-изнасяните продукти са били сирената и изварата (178.5 млн. лв.), следвани от неконцентрирано мляко и сметана (14.4 млн. лв.) и кисело мляко (13.6 млн. лв.), чийто експорт е намалял с 12% спрямо 2014 г.
"Български износ отговаря на търсенето в държавите от ЕС и Америка. В последните години развитие търпи единствено бялото саламурено сирене. Макар да е типично балкански продукт, той става все по-разпознаваем по света и вече почти няма голям град без ресторант, който да не предлага салати с бяло сирене", казва Симеон Присадашки зам.-председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България и собственик на "Жоси". Той е оптимист, че сегашната криза е към е края си. "Докато доскоро имаше излишък на суровина, сега има недостиг. Международната конюнктура е такава, че цените тръгват нагоре и кризата затихва."

Лидерът
През 2015 г. една пета (или 21.5%) от продажбите в млечната индустрия са били нправени от "Обединена млечна компания", "Тирбул" и "Меггле България". От челната тройка с ръст на продажбите в стойност през 2015 г. е единствено ОМК. Дружеството е част от гръцката група Vivatria, която произвежда в няколко различни направления на хранителната индустрия. Основен акционер в ОМК е Delta Food. Българското дружество произвежда марките "Верея", "Фибела", "Ханско" и "Русалка". Ръстът в оборота на компанията спрямо 2014 г. е 5.4%, а дялът ѝ от общите приходи от продажби през 2015 г. е 8.9%.
"Органичният ръст в продажбите през годината се дължи на разширяването на портфолиото и допълнителното развитие на дистрибуцията. Освен положителния ръст на основния продуктов асортимент с най-растящи продажби бяха опаковките от 2 л прясно мляко и кашкавал "Верея". Въпреки трусовете със затварянето на някои международни вериги развитието в регионaлно-организираната собствена директна дистрибуция донесе по-високите търговски резултати", обяснява Йолита Ботева, маркетинг директор на ОМК. Компанията е работила основно на вътрешния пазар, макар че има сертификация за износ към Русия. За ОМК най-продаваните продукти в България са свежите млечни продукти—серията пресни и кисели млека от марката "Верея. Най-голям ръст на продажбите в стойност (10.3%) има при прясното мляко.
През 2015 г. ОМК е направила инвестиции за 1 млн. лв., а персоналът на групата се е увеличил до 512 заети, което е свързано с разширяване на търговската ѝ дейност, пише в доклада за дейността. Планираният ръст на нетните продажби през 2016 г. е 5%. Записани са намерения за нови инвестиции от близо 5 млн. лв. Йолита Ботева определя като предизвикателства пред компанията на този етап цената и качеството на суровото мляко, динамиката в развитието на модерната търговия, политиката на конкурентите на пазара, която се характеризира с агресивната ценова политика. Предизвикателство е и все по-големият наплив на вносни и евтини UHT продукти.

Другите в топ 3
Свиването в оборота на втората в класацията "Тирбул" е 3.3%, а третата "Меггле" има спад на продажбите от 1.4%.
"Тирбул" се контролира от гръцката група Tyras, която е с фокус върху преработката на мляко. Българското предприятие произвежда твърди сирена, кашкавал и извара. На местния пазар е представено с марката Olympus, която през 2017 г. ще навърши 10 години в търговската мрежа. Компанията е експортно ориентирана. Според отчетите ѝ над 80% от продажбите през 2015 г. са били на външните пазари. "Основните ни приходи продължават да бъдат от износ, като към 2016 г. износът представлява около 65% от продажбите. С всяка година делът на продажбите на местния пазар нараства и за 2017 г. планираме да достигне 40% от оборота", обяснява бранд мениджърът на "Тирбул" Пламен Иванов.
През 2015 г. компанията инвестира 15 млн. лв., за да разшири фабриката си в Сливен. Инвестицията е в нови машини и съоръжения. Инсталирана е автоматична поточна линия за производство на твърдо сирене, нови складови помещения с пълна автоматизация на операциите и др. Площта и капацитетът на завода са удвоени. Заради инвестиционния проект, който е финализиран през 2016 г., през предходната година предприятието не е работило с пълния си капацитет.

Усилията на компанията са били насочени и към увеличаване на клиентската мрежа в магазините и в развитието на дистрибуторската мрежа в големите градове. Фирмата разширява и портфолиото си. "Тирбул" е влязла в сегмента на биомлякото и е пуснала нов продукт—кисели млека 3.6% и 4.5%, произведени по традиционна рецепта с български закваски. "Тази година стартирахме и био прясно мляко, което е сертифицирано от Austria BIO Garantie и е на достъпна за крайния потребител цена", коментира бранд мениджърът на "Тирбул". Компанията отчита ръстове във всички категории—сирена, кашкавали, масло, но най-динамично се развиват продажбите на пресните и киселите млека.
"Инвестиционният проект приключи през април 2016 г. и предприятието заработи с новите си мощности през май. Към 30 ноември се отчитат около 53 млн. лв. приходи. Прогнозите за 2017 г. са приходите от продажби да достигнат 90 млн. лв.", казва Иванов.
Мениджмънтът на "Меггле България" се въздържа да коментира резултатите от 2015 г. и прогнозите за 2016 г. Компанията произвежда мляко и млечни продукти под едноименната марка и е част от германската група Meggle. Във финансовия отчет на българското дружество е посочено, че е през 2015 г. е запазена тенденцията за нарастване на обемите на продукцията, и в частност на брандирания асортимент. Политиката на компанията при подбор на клиентите е да работи предимно с големи и утвърдени търговски вериги, което гарантира по-малък ценови и кредитен риск. През 2015 г. 69% от приходите идват от търговски сделки с 10 клиента.

Основни акценти за сектора:

Приходите от продажби на компаниите в сектора се свиват с 12%.

• 810 млн. лв. оборот за 2015 г.
• Наблюдаваме разместване в челната тройка
• Приходите от продажби на 15 от 25-те най-големи производителя се свиват, а ръстът при останалите десет рядко е двуцифрен процент.

 

 


КАКВО СЕ СЛУЧВА С БЪЛГАРСКОТО СИРЕНЕ?

За едно десетилетие българските производители са на път да съсипят вековна репутация създадена от българската хранителна традиция.


Българското бяло саламурено сирене е един от малкото хранителни продукти, наред с киселото мляко, с които България можеше да се гордее и да налага пред света като част от своята културна идентичност. За съжаление за около 10 години сме на път дълготрайно да съсипем имджа си и да станем нарицателен синоним на лошо качество и злоупотреба с доверието на потребителите.

Активни потребители изпитаха качеството на кравето сирене четири пъти през годините 2005, 2008, 2011 и 2016, като тенденциите са за регистриране на все повече продукти с влошено качество. На тези процеси категорично трябва да се сложи край или все повече български потребители трайно ще се обърнат към вносните храни.


Сирене или имитиращ продукт


Едва ли някой ще се изненада, че при 6 от 36 продукти установихме наличие на немлечни мазнини. Това означава е, че имитиращ продукт се представя като сирене, което е много сериозна измама към потребителите и трябва да се санкционира своевременно. В един от тях чуждите мазнини са 100%, което означава че това е продукт на инженерната химия, в който млякото напълно отсъства.


Отново се налага да повдигнем въпроса, доколко ефективен е контролът върху спазването на изискванията за обозначаване и продажба на имитиращи продукти в България и какво не достига на контролните органи да си вършат успешно работата. Ако всеки шести продукт в магазините е с добавени чужди мазнини, какво ли ще открием в сиренето в детските градини, училищни столове, болници или обществени заведения? Най-добре е при съмнения гражданите да подават сигнали до директори, кметове или общински съветници, за да се инициират повече проверки в такива заведения.


Колко струва водата


Отчетливо негативна е тенденцията водното съдържание да се увеличава през годините. Така например през 2005 година нито един продукт не е съдържал повече от 55% вода, през 2008 регистрирахме над 60% вода в 3 от 21 марки, а през 2016 във всеки втори продукт.


Прясно или сухо мляко


Данните от проучването поставят съмнение, макар и по косвен път, че при производството на някои марки се влага сухо мляко. Тъй като сухото мляко е силно обезмаслено, стойностите на общите мазнини в сирене произведено със сухо мляко са много ниски, а водното съдържание е над 60%.


Степен на зрялост


Процесът на зреене на различните видове сирене се обуславя от технологичната обработка и определя в много голяма степен вкусовите показатели на сиренето. Според БДС 15:2010, степента на зрялост за сиренето трябва да е не по-малко от 14,0%. Неузрялото сирене е с по-ниска хранителна стойност и може да съдържа и вредни микроорганизми. При 26 от 36 марки зрелостта е под 12,6%. Очевидно е, че постигането на по-висока степен са зрялост е основното предизвикателство пред повечето производители занапред. Това би спомогнало за повишаване на имиджа на българското сирене като цяло и създава предпоставки за успешно развитие на износа в други държави.


Малко утешение


Проучването не установи нито един продукт със завишено съдържание на сол (над 3.5%) или наличие на антибиотици. На пръв поглед този факти би трябвало да ни зарадва, но от друга страна той може да е показателен и за обстоятелството, че всички отклонения от добрите практики имат икономическа цел - поевтиняване на продукта. Тъй като от добавянето на сол не може да се намалят разходите, никой не го прави. Липсата на антибиотици пък говори за това, че фермерите са толкова притиснати до стената, че дори не злоупотребяват с профилактично даване на антибиотици, което е проблем в много държави.


Какво може да се направи?


  • БАБХ да провежда регулярни тестове на продукти от търговската мрежа с участието на заинтересовани страни (производители-конкуренти и потребители);

 

  • Министерството на икономиката (провежда политиката за защита на потребителите в България) да изготви и финансира програма за независими тестове на продукти от независими потребителски организации;

 

  • Ощетените производители могат да сезират КЗК за прилагане на нелоялна конкуренция;

 

  • Намаляването на ДДС за основни храни ще спомогне за предлагане на качествени продукти на по-ниски цени



..........................................................................................................................................................................


» За да видите цялото съдържание, моля кликнете ТУК - (Тест на Активни потребители)

Безопасност на краве мляко, третирано с UV лъчи като нова храна (съгласно Регламент (ЕО) № 258/97)

Георги Балджиев - Център за оценка на риска към БАБХ.

По искане на Европейската комисия, на панелът на EFSA по диетични продукти, хранене и алергии (NDA) е било възложено изготвянето на становище относно третирано с UV лъчи мляко като нова храна, подадено в съответствие с Регламент (ЕО) № 258/97, като се вземат предвид коментарите и възраженията от научно естество, повдигнати от държавите-членки. Оценката следва методиката, установена в Препоръка 97/618/ЕО и се основава на данните, предоставени в оригиналното заявление, първоначалната оценка от компетентния орган на Ирландия, опасенията и възраженията от други държави-членки, както и отговорите на заявителя.


» Моля, отворете прикачения файл...

Безопасно ли е сиренето, закупено от интернет на територията на Европейският съюз?

Департамента по общественото здраве и ветеринарните въпроси на Австрия, съвместно с Института по хигиена и технология на млякото и Университета по ветеринарна медицина са направили мащабно проучване обхващащо закупуване на 108 сирена от седем държави - членки, с цел изследването им за безопасност на потребителите от консумацията на сирена, направени от сурово мляко и годността им след доставянето им.


» Моля, отворете прикачения файл...

ИЗСЛЕДВАНЕ НА АКТИВНИ ПОТРЕБИТЕЛИ ПОКАЗВА: Отново нарушения при етикетирането и съдържанието на кравето масло

Към 12.06.2015 г., девет месеца след предишния ни тест на масло, нищо не се е променило - някои производители продължават да влагат в продуктите немлечни мазнини в нарушение на законодателството и добрите производствени практики.

Имаме ли институции и общество, които да се преборят с тази практика?


» С изследването и резултатите, можете да се запознаете ТУК ...

СТАНОВИЩЕ на Асоциация на млекопреработвателите в България относно ДОКЛАДИ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Относно: ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за мляко, за използвано като съставка на млечните продукти мляко и за видове месо, различни от говеждор свинско, овче, козе месо и месо от домашни птици и ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за непреработени храни, продукти с една съставка и съставки, които представляват над 50 % от дадена храна.

Според фирмите, членове на АМБ , заключенията и в двата доклада са, че ползите от въвеждането на нови изисквания за задължителни обозначения  биха били по-значими от разходите за производителите и потребителите и че правилата за задължително предоставяне на информация  за производството и суровината на мляко и млечни продукти изглеждат най-подходящото решение в момента.


» Моля, отворете прикачения файл ...

12 БРАНШОВИ ОРГАНИЗАЦИИ ПРЕДСТАВИХА В НС СТАНОВИЩЕ ЗА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

БСК и 12 браншови организации настояват в промените на Закона за защита на конкуренцията  да има отделна глава "Злоупотреба със значителна пазарна сила от купувачи на стоки, предназначени за продажба на дребно". 

  • Българската стопанска камара,
  • Съюзът по хранителна промишленост,
  • Асоциацията на млекопрерабтователите в България,
  • Съюзът на птицевъдите в България,
  • Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари в България,
  • Националния браншови съюз "Хлебопроизводители и сладкари",
  • Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България,
  • Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци,
  • Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България,
  • Съюзът на производителите на захар и захарни продукти,
  • Българската асоциация "Хранителна и питейна индустрия",
  • Асоциацията на месопреработвателите в България и
  • Националният съюз на говедовъдите в България

изпратиха свое становище по проект на ЗИД на Закона за защита на конкуренцията (454-01-36 от 06/11/2014).

 


» Моля, отворете прикачения файл ...

НАРЕДБА № 1 от 28.01.2015 г. за договорните отношения в сектора на млякото и условията и реда за признаване на организации на производители, техни асоциации и междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти

В сила от 06.02.2015 г.
Издадена от Министерството на земеделието и храните
Обн. ДВ. бр.10 от 6 Февруари 2015г.


» Моля, отворете прикачения файл ...

НАРЕДБА за изискванията за етикетирането и представянето на храните

С наредбата се определят изискванията за:

 

1. Етикетирането, представянето и рекламирането на храните с цел гарантиране на правото на потребителите на информация;

2. Представянето на хранителна информация при етикетирането на храните, включително и в случаите на предявяване на хранителни претенции. .....

 


» Моля, отворете прикачения файл ...

Проучване на "Активни потребители" е изследвало 15 марки краве масло, предлагани на нашия пазар

Тестът показва:  МАСЛОТО Е ПЪЛНО С ВОДА И ПАЛМА!!!


» За да се запознаете с резултатите от теста, моля отворете прикачения файл...

КОСВЕНИТЕ ЗАГУБИ ОТ РУСКОТО ЕМБАРГО ЩЕ СА ПО-ГОЛЕМИ ОТ ПРЕКИТЕ ЗА МЛЕЧНИЯ СЕКТОР

АМБ ще настоява загубите на млекопроизводителите и млекопреработвателите да бъдат компенсирани. Наблюдава се спад в изкупните цени на сурово мляко, внос на евтини жълти сирена, ниски цени на сухо мляко от европейските страни.

Кой ще защити родните производители и преработватели?!


» Вижте пълния текст ...

ДОКЛАД НА ЕК ЗА РАЗВИТИЕ НА ПАЗАРА НА МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

Европейската комисия публикува доклад относно развитието на пазара на мляко и млечни продукти и действието на разпоредбите на приетия през 2012 г. Пакет за млякото. В него се очертават сравнително благоприятни перспективи за пазара на мляко и млечни продукти, прави се равносметка на изпълнението на разпоредбите и преглед на възможностите на Пакета за млякото и се набелязват допълнителни съображения с оглед на отмяната на квотната система през 2015 г.


» Моля, отворете прикачения файл...

Актуален регистър на независимите акредитирани лаборатории за изследване на сурово мляко

В 21 акредитирани лаборатории ще могат да се правят изследвания на суровото мляко. Сред тях са освен частни лаборатории и тези на БАБХ.


» Моля отворете прикачения файл...

Нова наредба ще урежда вноса, износа и контрола на земеделски продукти

Проект на ПМС за приемане на Наредба за условията и реда за издаване на лицензии и сертификати при внос и износ на земеделски и преработени земеделски продукти и контрола върху вноса и износа на земеделски и преработени земеделски продукти е обявен за обществено обсъждане до 2 декември.

» Вижте пълния текст ...

НАЦИОНАЛЕН ГАРАНЦИОНЕН ФОНД

Национален гаранционен фонд (НГФ) е създаден през 2008 г. като дъщерно дружество на Българска банка за развитие.
Основната цел на фонда е да подкрепя развитието на малкия и среден бизнес, като осигури гаранции, улесняващи достъпа на предприятията до кредитиране.


» Всичко за нас и как можем да ви бъдем полезни, ще намерите в прикачения файл...

РАБОТЕН ГРАФИК ЗА ПРИЕМ НА ПРОЕКТИ ПО ПРСР

Заявленията по 11 мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) ще се приемат от ДФ „Земеделие", както следва:

» Моля, отворете прикачения файл ...

Списък на одобрените предприятия за търговия с храни от животински произход

Списък на одобрените предприятия за търговия с храни от животински произход със страните членки, отговарящи на Приложение ІІІ на Регламент 853/2004/ЕЕС


» Моля, отворете прикачения файл ...

НАРЕДБАТА ЗА МЛЕЧНИТЕ ПРОДУКТИ ВЛИЗА В СИЛА СЛЕД НОВА ГОДИНА

БАБХ пише инструкции по документа, които трябва да бъдат готови през първото десетдневие на декември

Министерството на земеделието отлага срока, в който трябваше да влязат в сила новите правила за работа на мандрите, приети след множество критики от страна на бизнеса. Според тях мандрите ще могат да произвеждат освен продукти от мляко и такива от растителни мазнини само след предварително уведомяване на агенцията по храните, което ще може да се прави на всеки шест месеца. Това става ясно от проект на земеделското министерство, публикуван за обществено обсъждане.


» Прочетете пълния текст ...

Вкарват правила за използване на ароматичните вещества

Ароматичните вещества в храните ще станат още по-безопасни и ще се регулират от по-прозрачни правила благодарение на два законодателни документа, приети  от Европейската комисия, предаде пресслужбата на институцията.
Единствено ароматичните вещества, които фигурират в списъците с одобрени вещества, ще могат да се използват в хранителната промишленост.


» Прочетете пълния текст ...

Регистър на фирмите за млечни продукти, които произвеждат по БДС - кисело мляко, сирене и кашкавал

РЕГИСТЪР НА УДОСТОВЕРЕНИЯТА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ С КАЧЕСТВЕНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МЛЕЧНИТЕ ПРОДУКТИ ПО БДС, СЪГЛАСНО: ЗАПОВЕД № РД 09-749/05.08.2010 г., ЗАПОВЕД № РД 09-863/02.09.2010 г., ЗАПОВЕД № РД 09-1002/09.11.2010 г., ЗАПОВЕД № РД 09-1113/08.12.2010 г., ЗАПОВЕД № РД 09-1183/12.12.2011 г. и ЗАПОВЕД № РД 09-1203/15.12.2011 г. НА МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

» Моля отворете прикачения файл ...

НАРЕДБА № 23 от 13.12.2007 г. за Управление на националната млечна квота

Наредбата е издадена от Министерството на земеделието и храните и влиза в сила от 19.12.2007 г.
Обн. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007 г., изм. ДВ. бр.76 от 29 Август 2008 г., изм. ДВ. бр.63 от 16 Август 2011 г., изм. и доп. ДВ. бр.64 от 21 Август 2012 г.


» Пълното съдържание на НАРЕДБА № 23 - моля, отворете прикачения файл

Регистър на изкупвачи на мляко, одобрен 01.06.2012

РЕГИСТЪР НА ОДОБРЕНИТЕ ИЗКУПВАЧИ НА КРАВЕ МЛЯКО СЪГЛАСНО ЧЛ.53 ОТ ЗАКОНА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ПАЗАРИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Регистър ферми първа, втора и трета група - актуален 01.06.2012 г.


Актуален регистър на независимите акредитирани лаборатории


» Моля, отворете прикачения файл

Регистър на одобрените изкупвачи на краве мляко - Актуален към 23.04.2012 г.


Списък на търговците с прекратено одобрение за изкупвачи на краве мляко - Актуален към 06.03.2012 г.


» Моля, отворете прикачения файл

Изисквания при опаковане, етикетиране, транспорт и съхранение на храни

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) следи за спазването на изискванията към храните, мерките и условията за осигуряване хигиена на храните и тяхната безопасност. Контролира опаковането, етикетирането, представянето, включително и рекламирането на храните.
Моля, последвайте линка ...


Защита на наименования


Лаборатории

В структурата на Българската агенция по безопасност на храните работят общо 13 лаборатории. На разположение на бизнеса и потребителите са висококвалифицирани специалисти, които извършват множество анализи в сферата на безопасността на храните, фуражите, животновъдството и растениевъдството.
Моля, последвайте линка ...


Граничен контрол

Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) следи стриктно за изпълнение на всички наредби и нормативни актове при вътрешнообщностната търговия и транзитното преминаване на животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях и специфични растителни продукти, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи. На граничен контрол подлежат и всички превозни средства, които ги транспортират.
Моля, последвайте линка...


ДФЗ - Директни плащания на площ - Схеми и мерки


Програма за развитие на селските райони

За да се запознаете с програмата, мерките и статуса на проектите, моля разгледайте следните полезни връзки:
Програма: http://prsr.government.bg/
Мерки: http://www.dfz.bg/bg/programa-za-razvitie-na-selskite-raioni/merki/
Статус:  http://www.prsr.bg/proekti/index.html



Генезис Лаборатории Производство млечни продукти Абламилк Милкком ЕООД Мандра Лесидрен ЕООД Млечни продукти с марка Димитър Маджаров