ПЪРВИТЕ МЛЕКАРСКИ ФАБРИКИ И МЛЕКАРСКА ПРОСВЕТА У НАС СА ОТ НАЧАЛОТО НА МИНАЛИЯ ВЕК

Млечният път на България през вековете

През 1909 г. в Софийския районен съд е регистрирана първата търговска фирма № 227 на Тодор Карапетков с предмет на дейност производство и търговия с млечни продукти. Той е потомствен млекар и последователно открива няколко мандри в Копривщица, Клисура, Пирдоп, Душанци и Лъжане / сега Антон/. Карапетков въвежда измерване на температурата на млякото с термометър, поставя бутилка за масло, наречена „мърдало“ и други нововъведения при производството. От всичките тези мандри той произвежда 120 т. Кашкавал годишно, който е предназначен само за износ.

Синовете му Николай и Борис  Карапеткови решават да посторят модерна млекарска фабрика и започват строежа и през 1931 г.  в кв. Орландовци, София. , като площта е 6540 кв.м. по планове на германска фирма и инсталации от фирма „Алборн“. Новата фабрика е обзаведена с 4 казана по 500 литра с двойни стени, с центрофуга за мляко и суроватка, с машина за рязане на сиренина, тръбен пастьоризатор и охладител, вана-сметанозрейка с автомат за бъркане и офхлаждане , хладилна инсталация „Дел Орто“ за двете хладилни камери и резервоар за производство на лед. Построяват и втора сграда за млекоснабдяване с хладилна камера  и мощна инсталация, монтират поточна линия за миене и пълнене на бутилки с мляко, центрофуга за производство на млечна захар. В третата сграда разполагат лаборатория , стол, жилища за работниците и парокотелно помещение. . През 1935 година доставят инсталация за производство на сухо мляко и започва производство на галалитни изделия. Фабрика „Тодор Карапеков“ произвежда и специални сирена – „Ементал“, Грюйер“, „Трапист“, „Рокфор“, „Нибор“, „Тока“, топени сирена, масло за чай, мляко на прах, сладък и кисел казеин, бонбони „Лактоза“, и други млечни асортименти. Към 1939 г. производството достига 26 тона преработено мляко на ден. За да захранват фабриката със сурово мляко предприемачите разкриват и млекосъбирателни пунктове в Пирдоп, Ловешко, с.Писарево, Търновско и Плевенско.За да бъде осигурено повече мляко, собствениците уреждат кредитиране на земеделските стопани за закупуване на дойни крави . За времето от 1933-1941 г. за тази цел са раздадени безлихвени заеми за около 2 милиона лева. Фабриката на Карапетков е свързана и с друго производство – соеви продукти.

През 1937 година друг предприемчив българин запозва производство на мляко на прах , казеин, млечна захар, масло, млечни продукти и руги в София.

През 1936 г. естонците Ян и Унт започват собствено производство на млечни продукти и правят фабрика в Казанлък. Те обаче наблягат на специалните сирена „Рокфор“, „Ементал“, „Едам“, топени сирена и краве масло. Майстор на топените сирена също е естонец.

Преди 1944 г. съществува още едно дружество с ограничена отговорност „Българска Швейцария“ , което произвежда „Рокфор“ в Самоков.

В годините преди Втората световна война у нас започва организирано производство на мая за сирене. Най-известната и реномирана фирма е „Овчарка“ на Балтаджиев и сие Чешмеджиев в Шумен. Силата на маята е изследвана и контролирана в лабораторията на Централния земеделски изследователски институт.

През 1935 г. дневната консумация на човек в София е 150-160 грама, докато в редица европейски страни тя е значително по-висока- Швеция – Швейцария 650-750 грама, Австрия-Германия 430 грама, Финландия – 1 400 грама

В тази връзка изтъкнатият наш финансист проф Петко Стоянов през 1937 г. пише:“Ако има проблеми, които нашата общественост и управление сравнително бавно и безсистемно поставят и решават, то са тия из областта на народното здраве и изхранването“.

Три години след това се създава и първата Млекоснабдителна централа в София – „Сердика“, а през 1942 г. започва и строежът на млекоцентралата на бул.“Охридско езеро“ 3 , където сега се помещават „Данон България“ и „ШрайдерФуудс“.

До 9 септември 1944 г. нашата общественост и управление не прояват интерес към уреждането на млекоснабдяването в градовете. То е оставено на частните стопани, прекупвачи и търговци. Появилите се прекупвачи лъжели и млекопроизводителите и консуматорите, а цената падалаи  почти наполовина получавали производителите.  По това време се млякото се разнася от много хора, в различни съдове и ниска хигиена.

http://млечен-път-българия.ею/

 

 


Мултивак Жоси ООД - Млекопроизводство и млекопреработка Мандра Чех Генезис Лаборатории