По време на изложението „Светът на млякото" АМБ организира Национална конференция по проблемите в млечния сектор. Председателят на УС на АМБ инж. Димитър Зоров откри конференцията и представи официалните гости - зам. Министър Цветан Димитров, зам.изпълнителен директор на ДФЗ - Десислава Тодорова, ръководител проект БСК - Жечко Димитров, зам.директор БАБХ д-р Венцислава Тасева, съветникът на посланика на Русия, представители от Департамента по земеделие при посолството на САЩ, представители на ББР и други.
Зам.министър Цветан Димитров сподели пред участниците в конференцията, че най-важното нещо за млечния сектор през новия програмен период на Общата селскостопанска политика е конкурентоспособността, както на производителите, така и на преработвателите. Той допълни, че има много предизвикателства пред този сектор като това, че дерогацията за преструктуриране на млечните ферми изтича през 2013 г., също за предизвикателствата по веригата производител - преработвател - търговец. Зам.-министър Димитров изрази очакванията си до средата на следващата година по веригата да се въведе едно по-справедливо ценообразуване. Според него администрацията и бранша трябва със съвместни усилия да се справят с предизвикателствата.
Други важни неща, които са застъпени в ОСП са иновациите, както за нови продукти така и за нови технологии, с които да се ограничи потреблението на енергоносители, защото ако браншът остане с технологиите, които до сега са произвеждали, при това увеличение на енергоносителите, ще направи продукта от мляко не конкурентноспособен, каза зам.-министър Димитров. Той информира, че благодарение на промоционалните програми и Асоциацията на млекопреработвателите в България, нашите млечни продукти вече получават достъп до все повече страни.
България в момента изнася повече сирене, кашкавал и млечни продукти, в сравнение с пиковите 1988 и 1989 г обясни зам.-министър Димитров. Според Димитър Зоров, председател на УС на АМБ, за миналата година са продадени извън страната над 100 хил. тона кашкавал и сирене. Основните пазари са Австралия, САЩ, Испания, Словения и Италия. В Ливан има българско предприятие за производство на млечни продукти. Два пъти се е увеличил износът за Русия след като бе осъществен проектът за реклама, който АМБ успешно приключи „Европейско сирене, моля".
Падането на млечните квоти през 2015 година изцяло ще промени пазарът на млякото и млечните продукти в ЕС, коментира Цветан Димитров. Това със сигурност ще увеличи производството на мляко в ЕС, да се надяваме, че ще се случи и в България, а това пък ще доведе до понижаване на цените на сиренето и кашкавала, прогнозира Димитров. Едно от нещата, които трябва да преосмислим в национален план, това са директните доставки, които касаят малките ферми, изтъкна Димитров. Колкото и да не се харесва на индустриалния бизнес, трябва да има поправки в нормативната база, според ресорният зам. - министър.
НАРЕДБАТА ЗА МЛЕЧНИТЕ ПРОДУКТИ
Зам.изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните д-р Венцеслава Тасева взе участие в конференция. Националната конференция, бе посветена на млечния сектор и Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти беше обсъдена. Според нея производителите на млечни продукти трябва да изберат дали да произвеждат млечни или имитиращи продукти. Наредбата ще влезе в сила в началото на следващата година, за да се даде достатъчно време на бизнеса за адаптация към изискванията. „Наредбата се направи с цел да знае потребителят какво купува", допълни д-р Тасева. На практика от януари Наредбата влиза в сила. Според нея, ако предприятието произвежда имитиращи продукти, то във всеки един момент може да премине към производство на млечни продукти.
Симеон Присадашки заяви, че имитиращите продукти са отрова за нашите потребители. Консумацията им е предимно в селските и отдалечени от столицата райони. Той заяви, че контролните органи в отдалечените от столицата региони не извършват проверки. Д-р Тасева обясни, че се извършва непрекъснат контрол, дори и в тази части, вземат се проби и от търговската мрежа. Над 240 проби са изследвани и в 32 от тях е установено, че потребителят е подведен - вместо млечен продукт е пакетиран имитиращ продукт. Преди няколко дни едно от предприятията е затворено.
Инж. Димитър Зоров сподели мнението на членове на АМБ за двоен стандарт на контрола, по-засилен контрол има за българските производители, а за тези от страните от ЕС минават „като на парад", защото те носят свои сертификати от страната производител, а зад тях има доста несъответствие. Затова АМБ настоява за повече контрол на тези продукти, за да бъдат поставени на равна плоскост между нас и тях.
Д-р Любомир Кулински заяви, че пробите взети от идващи от ЕС млечни продукти и изследвани за растителни мазнини са отрицателни. Той не есъгласен с тезата, че се контролират само българските млечни продукти.
Д-р Тасева заяви, че в началото на декември трябва да бъдат готови инструкциите по Наредбата и ще бъде информирано ръководството на АМБ какви инструкции трябва да спазвант и те да бъдат предоставени на членовете и служителите на млекопреработвателните предприятия. В тях ще бъде описано към какво трябва да акцентират инспекторите на БАБХ и съответно служителите от фирмите да са изпълнили като изискване.
Георги Златанов зададе въпроси към д-р Тасева и ръководството на БАБХ, които заявиха, че трябва да бъдат внесени писмено и отговорите също ще бъдат предоставени в писмена форма.
ПРСР И МЯРКА 123
Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ Десислава Тодорова обясни промените и заплащанията по мякра 123 от ПРСР. Тя заяви, че има предложение за нотификация на 35 млн. евро към мярка 123 от ПРСР. Това е голяма възможност българските предприемачи да се възползват от тези средства. Ако ЕК даде своето съгласие то средствата за усвояване ще са повече от 80 млн. евро. Бенефициентите обяче трябва да знаят, заяви Тодорова, че до края на юни 2013 г. трябва да представят проектите си, за да може средствата до края на 2013 г., коягато свършва програмния период , да бъдат усвоени. Димитър Зоров сподели, че на 14 ноември въпросът за средствата от 35 млн. евро ще бъде поставен пред Комитет по наблюдение но ПРСР това е органът, който дава предложението и е стъпалото преди нотификацията и АМб и аз като член имам направено предложение и подкрепа от Комисията по екология за заделяне на бюджет или поне за пари за изпълнение на екологичните норми - пречиствателни съоръжения към отделни стопанства и вредните газове. Това е предложение от м.г. и е за по-висок размер на субсидията от 75 %.
Това е коментирано с управляващия орган, защото в края на краищата г-жа Тодорова е изпълнителният орган. А управляващият орган е МЗХ , Дирекция развитие на селските райони ,а председател на Комисията по наблюдение и този ресор е към зам.-министър Светла Боянова. Този разговор е воден и на 14 ще направя това предложение от името на АМБ и други преработвателни фирми - кланиците и да видим какъв ще е резултатът. Това са едни от инвестициите, които са „най- паразитни" защото не носят никакъв след инвестицията им финансов добавък към продукта, освен изпълнение на екологични норми. По 121 имаше делегиран бюджет по нитратната директива. Това ще бъде предложеном и се надяваме, че една бърза нотификация може да стане и проектите да бъдат приети до юни месец , защото една нотификация при добро желание и добро синхронизиране от политическото ръководство може да стане до три месеца, заяви Димитър Зоров.
Зам.-изпълнителният директор Десислава Тодорова даде много друга и полезна информация по ПРСР, като обясни възможностите на ПРСР. Първоначално ще бъдат одобрени тези проекти, за които има наличен бюджет . Това ще се случи декември .
Условията за кандидатстване след 2014 година са облекчени. За следващия програмен период ще бъде опростена схемата, мерките ще бъдат идентични и ще бъдат обединени. Като ресурс няма яснота, сподели още Тодорова.
Инициативата за прехвърляне на средства по мярка 123, за да може тези проекти да имат достатъчно финансов ресурс, за да бъдат приети, въпреки че има недоволства от 121 мярка, че част от парите са взети от там. Но причината за тях е друга, защото тези средства щяха да бъдат безвъзвратно загубени до края на т.г. , ако не бяха усвоени, затова са прехвърлени към общините обясни Тодорова.
