За 10 години палмовите продукти изцяло са изместили саламуреното сирене от трапезата на българина

За първи път статистиката оповести реалната картина с консумацията на млечни продукти в страната, според която българинът масово купува сирене и кашкавал от палмово или друг вид растително масло, докато истинските продукти от краве, овче и биволско мляко заемат символично място на трапезата ни. Това показва анализ за пазара на млечни продукти, подготвен от Центъра за агрополитически анализи към Института по аграрна икономика. Периодът от 2006 до 2015 година е показателен за кризата в млечния сектор, предизвикал огромен дефицит на българско мляко и постепенното му заместване с вносни растителни масла, сочи анализът.


Ако през 2006 г. консумацията на бяло саламурено сирене в страната е достигало 60 хиляди тона годишно, през 2014 г. той пада до критичните 13 хил. тона. Проблемът е, че поради ниските доходи на основната част от населението вътрешното потребление на саламуреното сирене ще остава ниско. Според прогнозите на експертите до 2020 г. е възможно консумацията леко да се повиши, но максимумът, който може да достигне, е 18 хил. тона годишно. Останалото производство на бяло сирене изцяло ще отива за износ.


В същото време така наречените „млечни деликатеси с растителни масла" се настаняват трайно на пазара. В това отношение статистиката е ужасяваща, защото от нула потребление на такова сирене през 2006 г., през 2014 г. консумацията удря тавана от 59 хил. тона.


През 2015 и 2016 г. ще има лек спад до 50 хиляди тона, но според експертите потреблението ще остане в тези рамки и в бъдеще. Дори през 2020 г. фалшивите млечни продукти ще заемат около 49 хиляди тона, което е в пъти над вътрешното потребление на истинските сирена. Да припомним - едва 18 хил. тона се очаква да бъде консумацията на бялото саламурено сирене през 2020 г.


При кашкавалите сривът не е толкова голям. Според данните през 2006 г. вътрешното потребление на кашкавал се е движело около 40 хил. т годишно. През 2014 г. пада до 31 хил. т, като прогнозите са към постепенно увеличение на консумацията. До 2020 г. тази консумация ще достигне около 35 хил. тона.


Причина за спада според експертите е вносът на жълти сирена от Европа, чието потребление ще расте.


През 2006 г. вносните кашкавали са съставлявали едва около хиляда тона годишно, а през 2014 г. вносът вече достига 10 хил. тона. Прогнозите са за продължаващ ръст на този внос, така че до 2020 г. потреблението на ементал, чадър и др. ще одстигне около 13 хил. т.


Единственото утешение за българските мандри е, че през следващите години те ще увеличават своя експорт,
което означава, че произведените млечни продукти ще отиват основно зад граница, вместо да се консумират в страната.


Тук статистиката отново е неумолима. Ако през 2006 г. износът на бяло саламурено сирене е съставлявал около 6 хил. тона, то през 2014 г. вече достига 14 хил. тона. Според прогнозите 2016 и 2017 година ще достигнат големия пик от 20 хиляди тона износ на сирене годишно.


Остава да се надяваме, че с последните стимули за развитието на дребното животновъдство и с възможностите за директните продажби от фермите постепенно потребителите ще наложат търсенето на качествени млечни продукти, произведени от българско мляко.


Екатерина Стоилова

 


Мандра Чех Данон Производство млечни продукти Абламилк Милкком ЕООД INTRAMA1